АХТОПОЛ

Ахтопол е разположен на малък скалист полуостров, дълъг около 500, широк около 300 и висок до 20 м. Намира се на 14 км. югоизточно от Царево и на 90 км. от Бургас.

            През 1926 год. градът е имал 176 къщи и 874 жители, от които 570 бежанци от Източна Тракия. През 1961 г. е имал 947 жители, а сега – 887.

          Ахтопол има богата антична и средновековна история. В акваторията на удобния ахтополски залив са открити каменни, оловни и железни котви. Каменните се отнасят към тракийската древност и датират от началото на І-вото хилядолетие пр. Хр., оловните са от периода на древногръцката колонизация, а железните са от римската епоха и Средновековието. Тук са открити и най-много и най-големи четирирожки от желязо от ХVII – XVIII в., а също така и адмиралтейски котви с огромни размери от миналия век. От тази акватория произхожда и една дървена фигура на мъж, облечен в къс фрак – вероятно украса на мачтата на някой английски кораб от ХІХ в.

          Отделни находки – каменна брадва и керамични фрагменти – показва, че на Ахтополския полуостров е имало селище още през новокаменната и медно каменната епоха. Откриват се следи от траките, живели тук през бронзовата епоха и ранно железните векове – Х-VII в. пр. Хр. Има и културни напластявания от – VI –I в. пр. Хр. При свлачището недалеч от старото училище се откриват дъна от амфори от V век и декоративни керемиди от IV век, украсени с яйцевиден орнамент (йонийска кима). При разкопки през последните години беше открита елинистическа крепостна стена и италийски амфори, произведени в Западното Средиземноморие през първата половина на І – век пр. Хр. В Ахтопол са намерени два надписа на старогръцки език, които, макар и фрагментирани, ни говорят за значението на града през V - IV век пр. Хр. Новооткритите паметници показват, че към края на V в. пр. Хр. тук вече е съществувала атинска колония (клерухия), която сигурно е носела името Агатополис – от гръцките думи “агатос” /добър/ и “полис” /град/.

Последните находки все повече ни убеждават, че Агатополис е не само средновековното, но и античното име на града. Най-значими сред тях са двата надписа – фрагментирани декрети от IV в. пр. Хр. В единият от каменните надписи става дума за “пратеник” от “града”, чието име не е упоменато, който трябва да отиде в Одесос /Варна/.

За нас е важно, че селището е наречено “град”, защото това означава, че в него съществувала градска уредба. Всъщност това е било “полития” /град-държава/.

Основаването на Агатопол от атиняните може да се датира около 430 г. пр. Хр. и да се свърже с действията на Перикъл в Черноморските области.

Съществуват няколко емисии бронзови монети с профил на Аполон върху лицето и кукумявака върху опакото. Те имат надписи АГА, АГАТ, АГАТО. Авторитетни автори през последните години изразиха мнение, че те са сечени в странджанския Агатополис. Новооткритите надписи и находки са едно косвено доказателство, че тук още през античността е функционирала монетарница. На базата на тези епиграфски нумизматични и археологически паметници най-старата история на Агатопол може да се свърже преди всичко с местните траки от племето тини.

Средновековния Агатопол сравнително често присъствува в историческите извори. За най-ранна може да се смята колоната от времето на Хан Крум (812г.), върху която е издълбано името на Агатопол като покорена крепост. В епархийския списък от времето на император Лъв Мъдри (886-912г.) Агатопол е вече епископия под скиптъра на архиепископа на Адрианопол (Одрин). Към края на X-ти и началото на XI век името му фигурира в т. нар. Нов епархийски списък. През XII век под името Агатубулис за него говори арабския географ Идриси (1100 – 1165г.).

По-често градът започва да се среща в изворите, касаещи въстанието на Асен и Петър (1185-1186г.). Както е добре известно, това въстание отхвърлило зависимостта на България от Византия. След едно тактическо отстъпление в отвъд дунавските земи през 1187 г. войските на въстаналите Асен и Петър преминали старопланинските проходи и се установили край Ахтопол.

В началото на XIV век Агатопол е сред крепостите, подчинени от българския цар Теодор Светослав Тертер. През 1316г. градът се споменава в една грамота на Андроник ІІ Палеолог, който разрешава на търговците от Монемвасия (град в днешна южна Гърция) да търгуват с животни и да ги внасят от Агатопол в Цариград без данъци.

След смъртта на Георги ІІ Тертер през 1322г. и края на Тертеровата династия, Агатопол минал във византийски ръце.

В началото на царуването на Иван Александър (1331г.) след битката при Русокастро на 18 юли 1932 г. заедно с цялото Южно Черноморие влязъл в пределите на Второто Българско царство.

През есента на 1366г. граф Амедей VI Савойски подложил на двумесечна обсада Агатопол и през март 1367г. успял да я предаде на ромеите. След тази дата историческите събития стават още по-динамични. През 1368 г. старата тракийска столица Виза пада в ръцете на турците. През 1369 г. под турска власт пада Одрин и 20 години по-късно одринската митрополия се премества в Агатопол. През 1396 г. градът временно е превзет от турците, а между 1413 и 1453 г. става хинтерланд на Константинопол, т. е. заедно с другите южночерноморски градове и селища Созопол, Пиргос /Бургас/, Анхиало и Месемврия, остава последната балканска територия на Православието.

През 1498 г., според един турски документ за търговията със сол, в Агатопол са живели 158 семейства. Тогава градът е бил център на нахия /околия/ в кааза /окръг/ Анхиало, в която влизали 12 села.

Когато през XVII в. от тук минава турския пътешественик Евлия Челеби Ахтебули е наречен ”разрушена крепост”. През следващите векове той е нанесен върху всички карти на Черно море и продължава да бъде седалище на епископ.

В края на XVIII век Венцел фон Броняр съобщава за 200 къщи, а според Г. Енехолм през 1829 г. Агатопол има 310 къщи. Тогава все още тук е било седалището на митрополита, но същата година Агатополската митрополия се сляла със Созополския църковен център и по-късно се нарича Сузоагатополска митрополия. През 1845 г. френският пътешественик Ксавие д^,Омер фон Хел е преброил 600 къщи.

          По време на Преображенското въстание в 1903 г. Агатопол бил казалийски център и наброявал 400 къщи. До Балканската война (1912г.) в удобното Агатополско пристанище домували много лодки и гражданите му имали 45 кораба. Между тях имало 10-15 тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. Те плавали не само в Черно море. Маршрутите им достигали чак Беломорските и Средиземноморските пристанища. За сезонния лов на паламуд, турук и скумрия ахтополци разполагали с 16 аламана.

          След Балканските войни в 1914 г. гръцкото население напуснало Ахтопол и тук се заселили източнотракийски бежанци от Бунархисар, Яна, Виза, Сереген, Чонгара, Блаца и др. През октомври 1918 г. стихиен пожар унищожил Ахтопол. Изгоряла и голямата митрополитска църква “Успение Богородично”.

          За съжаление след стихийния пожар от 1918 г. в града са оцелели само църквата “Възнесение Господне” от 1796 г. и частично манастирската църква “Свети Яни” (“Свети Иван Предтеча”), чийто най-ранен строителен етап се датира през ХІІ век.

          На мястото на стария град се изгражда новият Ахтопол.