Анализ и оценка на пазара на труда

Една от важните харатеристики на населението е свързана с неговия трудов ресурс. В това си качество то участва като основен субект на пазара на труда - търсене и предлагане на работна сила. Подробният анализ на възрастовата структура на населението сочи, че потенциалните контингенти, от които се формира трудовият ресурс (основно населението в трудоспособна възраст) не е с много големи потенциали. Известно е, че трудовият ресурс като понятие не се покрива изцяло с населението в трудоспособна възраст. За анализа на трудовия пазар се използва показателят “активно население”. Неговият брой за община Царево възлиза на 4513 души, което е 48,8% от цялото население на общината. За изтеклия 9-годшен период броят на активното население е намалял от 6000 души(1990г.) на 4513 души(1998г.), при увеличение на населението с 19,9%.

Реалната трудова заетост на населението по данни за 1998г. възлиза на 1371 лица При ползването на този показател за целите на анализите и оценките следва да се има предвид, че става въпрос за наети лица по трудовоправни отношения. Показателят “заети лица” е с по-широк обхват и включва както наетите, така и самонаетите и работодателите. За съжаление липсата на надеждна статистическа информация прави невъзможен анализа на тази категория трудовоангажирани лица. Поради тази причина обект на анализ и оценка са данните за наетите лица.

В сравнение с 1995г. рязко е намалял броя на наетите лица в община Царево. През 1995г. техният брой е бил 2554 д. т.е. с 1181 д. повече от числеността им през 1998г. Към последната година все още преобладаващата част от наетите лица - 72,8%, са били в обществения сектор, а само 27,2% - в частния. През изминалите години се очертава една стабилна тенденция на засилване значимостта на частния сектор. Тенденцията за намаляване броя на наетите лица продължава. Към 1999г. броят им възлиза на 1162 души.

Таблица Nо2

          Динамика в броя и отрасловата структура на наетите лица в община Царево за периода 1995 - 1998 г.

1.      Промишленост                   385          140                  15,1        10,2

2.      Строителство                     127           80                    5,0          5,8

3.      Селско стопанство              32            19                    1,3           1,4

4.      Горско стопанство            106          155                    4,2         11,3

5.      Транспорт и съобщения   124            97                    8,8           7,1

6.      Образование                     322          106                   12,6           7,7

7.      Здравеопазване                351          234                   13,7         17,0

8.      Култура                               36            66                    0,7             4,8

            Всичко                      2554       1373                100,0        100,0

Анализът на данните от таблица Nо2 сочи, че в пазара на труда в община Царево основните отрасли от първичния и вторичния сектор губят своите позиции, с изключение на горското стопанство. Спадът в промишлеността и строителството е очевиден. Горският сектор се явява една стабилна сфера за осигуряване на трудовата заетост. Селското стопанство не може да бъде анализирано поради посочената вече особеност,, че в него заетостта е по линия на самонаетите, за които липсва надеждна информация. Третичният сектор (сферата на услугите, вкл. туризма, транспорта и съобщенията) осигурява трудова заетост на над 60% от общия брой на всички заети лица.

Втората страна на пазара на труда в община Царево е свързана с търсенето на работни места. Нейната значимост (като брой на безработните лица) се влияе от протичащата тенденция на намаляване броя на наетите лица в общината. Числеността на регистрираните безработни лица в общината към 30.12.1999г. е 691 д. За годините 1995-1999г., този брой варира в границите на 700-750 души. През второто полугодие на 1999г. и в началото на 2000г. се увеличава броят на регистрираните в общината безработни. Той достига 1163 д., което формира едно високо равнище на безработица. Към м.април 2000г. то е 25,9%. Една от причините за това съществено нарастване на броя на регистрираните безработни лица е, че част от тях, които са продължително безработни и са изгубили правата за парични обезщетения, се регистрират отново за да им бъдат внасяни съответните здравни осигуровки.

Анализите и оценките на структурата на безработните лица в община Царево дават възможност да се откроят онези групи от активното население, които са най-уязвими да останат без работа. Данните за първото тримесечие на 2000г. сочат, че по отношение на половата структура женската безработица е по-силно изявена от мъжката. Жените са около 60% от общия брой на безработните в общината. Сезонната заетост в туризма, характерна за жените, е една от причините те да преобладавт в половата структура на безработните лица.

Като цяло сред безработните лица преобладава броят на онези от тях, които са с по-ниско образование, нямат специалност и са с недостатъчна професионална квалификация. Данните в това отношение са много категорични - около 55-60% от всички регистрирани безработни са с ниско (основно или по-ниско) образование. Безработните с висше образование са 4,5% от общия брой на регистрираните без работа,но пък и те са само 4,19% от населението. Около 2/3 от безработните с висше образование са жени. Изводът е, че практически няма работни места за специалисти

Друга група от активното население на общината, която е силно уязвима на пазара на труда, са младежите. Младежката безработица включва около 15-17% от безработните лица, които са на възраст от 20 до 24 години. Основно място в този контингент от безработни лица съставляват завършилите средно образование младежи, излизащите от казармата и др. Те обикновено са без нужната квалификация, нямат трудови навици, което ги превръща в непредпочитани на трудовия пазар. Почти същите са констатациите за безработните от по-високите възрастови групи. Те имат квалификация и производствен опит, но поради осъществяваните структурни промени в социално-икономическия комплекс на общината и поради по-трудната им адаптация към новите условия, не успяват да се реализират напълно на трудовия пазар.

          Равнището на безработица, като регистрирани безработни /над 25% от активното население/ поставя община Царево в категорията на бедстващите общини. Единствено самонаемането и сезонното наемане през краткия туристически сезон поддържа донякъде условията за съществуване на населението.

          Анализите и оценките на човешкия ресурс в община Царево дават основание да бъдат направени следните по-важни констатации:

          Първо: В общината се наблюдават неблагоприятни процеси, в демографско състояние и развитие. Те са в продължение на много години, което ги превръща в постоянен проблем за развитието на територията и за общинските власти. Граничното положение на община Царево все още е един от факторите задържащ цялостното й социално-икономическо, в т.ч. и демографското й развитие.

          Второ: Община Царево се характеризира с ниска степен на населеност. В исторически план винаги е било така. Но рехавата селищна мрежа днес създава допълнителни проблеми с комуникациите и цялостното обслужване на населението, което допълнително натоварва местните власти, най-вече финансово.

          Трето: Възрастовата структура на населението не предполага оптимистични очаквания за нарастване на неговия брой по естествен път. Налице е тенденция на свиване на контингентите във фертилна възраст. Това е проблем, който е не само с чисто демографски измерения, а с последици засягащи бъдещото развитие на мрежата от обекти за предучилищно възпитание и за общото образование ( детски заведения и училища ) в общината и за здравното обслужване.

          Четвърто: Населението, оценявано като трудов потенциал е с характеристики, които пораждат някои проблеми на пазара на труда. Тяхното възникване е резултат не толкова на демографските процеси; колкото на икономическата ситуация в общината.

          Пето: Следва да се отчита вероятността за по-нататъшното негативно демографско развитие. Очакванията за стабилизиране броя на населението в рамките на 8500 - 9000 души през следващите 7 години могат да се приемат за реалистични. При евентуален механичен приток на постоянно население и съответни икономически и устройствени условия прогнозата може да бъде съществено променена нагоре, което би следвало да е интересът на община Царево.